VankoGВсички растения израстват от земята (дъното), от калта, от тинята.
Да достигнеш дъното, върха на падението, има своята Върховна Мъдрост, своя Велик Смисъл. То е в Реда на нещата.
И семената, и хората се страхуват, защото от семето не може да израсте Лотос, ако то не умре, ако не претърпи трансформация.
Гъсеницата също се страхува да стане какавида, да навлезне в тъмнината на пашкула, но Природата я кара, инстинкта, и тя се превръща в какавида, а от какавида се превръща в пуперуда.
На пеперудата не и се налага вече да пълзи.
Да стигнеш дъното, това е Велик етап.
Чудесно за човечеството!
Страхът в хората обаче ги кара да се дърпат, да се съпротивляват.
Те се страхуват като семена, като гъсеници.
Страхът е като предпазен бушон. Той предпазва, но ако е прекомерен, ток, енергия не протича. Всичко стопира.
Страхът е полезен когато е правилно дозиран.
Без страх си или луд, глупав, или просветлен.
Страхът е невъзможен без неяснота (слепота, невежество).
Страх? Ропот? Писък? Плач? Мрънкяне? Хлечнене?
Да не бъде!
Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!
Последвайте ни във Facebook