Всички растения израстват от земята (дъното), от калта, от тинята.

Да достигнеш дъното, върха на падението, има своята Върховна Мъдрост, своя Велик Смисъл. То е в Реда на нещата.

И семената, и хората се страхуват, защото от семето не може да израсте Лотос, ако то не умре, ако не претърпи трансформация.

Гъсеницата също се страхува да стане какавида, да навлезне в тъмнината на пашкула, но Природата я кара, инстинкта, и тя се превръща в какавида, а от какавида се превръща в пуперуда.

На пеперудата не и се налага вече да пълзи.

Да стигнеш дъното, това е Велик етап.

Чудесно за човечеството!

Страхът в хората обаче ги кара да се дърпат, да се съпротивляват.

Те се страхуват като семена, като гъсеници.

Страхът е като предпазен бушон. Той предпазва, но ако е прекомерен, ток, енергия не протича. Всичко стопира.

Страхът е полезен когато е правилно дозиран.

Без страх си или луд, глупав, или просветлен.

Страхът е невъзможен без неяснота (слепота, невежество).

Страх? Ропот? Писък? Плач? Мрънкяне? Хлечнене?

Да не бъде!

---

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Последвайте ни във Facebook