• VankoG

За безразсъдния живот

Един човек живял много безразсъдно. Бил егоист, постъпвал лошо с хората и мислел само за удоволствия и трупане на още и още материални придобивки.

Един ден той се почувствал много зле и отишъл на лекар. Лекарят не му спестил истината, съобщил му диагнозата и заедно с лечението му препоръчал да промени нещо и в начина си живот, ако иска да оздравее.

Излязъл нашият човек от кабинета и усетил как в него се надига гняв към лекаря. Вървял и си мислил:

"Откъде-накъде той ще ми казва, че съм болен. Точно на мен. Най-вероятно ме лъже, за да ходя при него редовно и да ми взема парите. Те всички така лъжат."

Мислил си той и не знаел, че онова зло, което виждал във "всички", всъщност, било неговото собстено зло.

И както си вървял гневен и умислен срещу него се задал един стар познат. Спрели се да се заприказват и нашият човек му споделил проблема си. Познатият му, който не бил на пътя му случайно, го посъветвал да промени начина си на живот, за да се излекува и му пожелал скорошно оздравяване.

Тръгнал нашият човек по пътя и отново усетил как гневът се надига в него. Но този път към познатия си.

"Откъде-накъде този ще ми казва какво да правя. И да си променям начина на живот. Той сигурно ме мрази и иска да ме види нещастен, затова ми го каза. Те всички ме мразят и ми мислят злото."

Мислил си той и не знаел, че онова зло, което виждал във "всички", всъщност, било неговото собстено зло.

И така решил човекът да не обръща внимание на съветите и да се върне към стария си живот, но в момента, в който го правел виждал, че симптомите на болестта му се изострят и започвал да се чувства много зле.

И това го изпълвало с гняв. Гняв към себе си, към лекаря, към познатия си, към живота, към съдбата... Бил толкова гневен, че не можел да чуе, че от невидимият свят са му протегнали ръка и му дават знак, че е време да се промени.

Ще се вслуша и смири ли нашият човек (човечеството) или ще си продължи постарому? Предстои да видим.

17 преглеждания