• VankoG

“Зона на комфорт” – какво представлява

В този дълъг пост ще поговорим за т.нар. “Зона на комфорт” – какво представлява, на какво се дължи и защо е важно да напуснем тази зона. Или поне периодично да я напускаме.


Какво е “Зона на комфорт”?

Състояние на липса на тревожност, в което човек се намира, използвайки ограничен набор от поведения, с които получава стабилни резултати, обикновено без чувството, че се излага на риск.


Зоната на комфорт е психично състояние, в което човек се разполага да живее в определени мисловни граници, които вдъхват в него чувството на сигурност.


Лошо ли е да си в Зона на комфорт?

Сама по себе си, Зоната на комфорт не е нещо лошо.

Какво му е лошото на това да се чувстваш комфортно, да се чувстваш удобно, да се чувстваш сигурен, да се чувстваш добре?


Та не е ли това едно от основните неща, които човек иска в живота си?


Зоната на комфорт, обаче си има своите подводни камъни.


Когато твърде дълго стоим в зоната си на комфорт, ние изпадаме в определено статично състояние, докато животът около нас продължава да бъде динамичен, не статичен. Или, казано по друг начин, докато ние стоим на едно място, останалите, или поне част от тях, се движат и променят.


В конкурентната среда на сферата на дейност, в която оперира собствената ни фирма, или на работното ни място например, да стоим твърде дълго в зоната на комфорт е равносилно на това да ставаме все по-неконкурентоспособни, все по-неатрактивни (за клиентите или за работодателя ни), все по-малко създаващи стойност и полезни на околните и себе си.


В личният ни живот и във взаимоотношенията ни с други хора да стоим твърде дълго в зоната си на комфорт означава да позволяваме на рутината и еднообразието да завладяват живота ни, да се носим по течението, използвайки някаква натрупана с времето инерция, както и да изграждаме в себе си лека-полека най-различни страхове и фобии.


Когато твърде дълго се задържаме в зоната си на комфорт и залагаме на едни и същи решения и действия, без да се излагаме на какъвто и да е било риск, на практика тъпчем на едно място и получаваме еднообразни резултати, които неусетно могат да се превърнат в посредствени.

Това е така, защото всичко тече, всичко се променя… само не и ние.


Проявления на Зоната на комфорт

Не знам за теб, но лично аз съм бил (и вероятно все още съм) подвластен на живот в границите на зона на комфорт. И се осмелявам да говоря за това от личен опит.


Как можеш да разпознаеш, че се намираш в Зоната на комфорт? Вероятно не е лесно, тъй като това е едно от коварните неща на Зоната на комфорт – не разбираш кога и как си попаднал в клопката й.


И все пак, помисли си кога за последно пое някакъв риск?


В професионален план това би могло да означава да напуснеш сигурната си работа, която не харесваш, за да се отдадеш на нова кариера в мечтаната от теб област. Или да направиш завой в политиката на фирмата, която управляваш, за да поемеш към нови и непознати за теб до този момент ниши.


В личен план това би означавало да промениш някои отдавна придобити навици (хранене, двигателна активност или др.), да промениш взаимоотношенията си и/или дори да преустановиш контакти с неприятни или опасни за теб хора, да създадеш нови познанства.

Страх и Зона на комфорт

Зоната на комфорт предполага безрисково поведение. Комфортно ни е, тъй като няма опасност да сгрешим, удобно ни е, тъй като не рискуваме нищо.


Като говорим за поемане на риск, струва ми се, че това е пряко свързано със страховете ни. Рисковано ни се струва нещо, от което се страхуваме. Спрем ли да се страхуваме, спираме да възприемаме определена ситуация като рискована и е много по-вероятно да предприемем ново и нетипично за нас до този момент действие.


Това изважда на дневен ред следната идея – за да напуснем зоната си на комфорт, следва да сме наясно от какво се страхуваме. Разберем ли страховете си, можем да продължим напред.


Може би се страхуваме да кажем ясно и категорично мнението си на шефа си, на колегите си или на преките ни подчинени? Страхуваме се, че ще назрее конфликт, с който няма да можем да се справим?


Може би се страхуваме да уволним служител, тъй като сме инвестирали в него или знае твърде много за нашата фирма? Страхуваме се, че въпреки, че уволнението е наложително (поради недопустимо негово поведение), това ще донесе твърде много негативи?

Може би се страхуваме да започнем да се храним здравословно и да спортуваме ежедневно, тъй като това ще ни лиши от дребните малки удоволствия да чревоугодстваме или ще ни принуди да полагаме сериозни физически усилия? Страхуваме се, че повече няма да можем да се излежаваме на дивана пред телевизора и да ядем пуканки, докато в същото време трябва да сме във фитнеса?


Може би се страхуваме от това да сме принципни и да защитим мнението си пред по-доминантен и по-агресивен наш приятел, роднина или партньор, за да не го загубим? Страхуваме се, че ако кажем това, което мислим или искаме той/тя ще ни отхвърли и предпочитаме да не си разваляме “рахатлъка” (приятелството, семейството, дома, дългосрочната връзка, връзката с децата)?


Важно е да сме наясно със страховете си – какво ни притеснява, от какво се боим, какво ни пречи да заспим нощем…


Важно е също и да си даваме сметка, че каквото посаждаме, това ще жънем.


„Определението за лудост е да правиш едно и също нещо, отново и отново, и да очакваш различни резултати“, е казал Алберт Айнщайн. А когато се намираме в Зоната на комфорт, правим едни и същи (на пръв поглед комфортни и безрискови) неща.


Често пъти, ако има нещо, което ни спира да постигаме по-високи резултати, пречи ни да избягаме от посредствеността и ни спъва в желанието ни да сме истински доволни и щастливи, това е тя – Зоната на комфорт.


Това е навикът ни да повтаряме едни и същи действия (понякога едни и същи грешки). Това е илюзорното ни усещане, че не рискуваме нищо, че сме стабилни, че сме добре.

Подобно мислене ни задържа здраво на първото ниво от общо три нива на зрелостта, ограничава ни и ни прави зависими хора. Трудно е да развиеш себе си и да бъдеш независим или взаимнозависим човек, когато си потънал до гуша в зоната си на комфорт.


Как да напуснем Зоната на комфорт?

Какво по-конкретно можем да направим, за да напуснем Зоната на комфорт?


Много неща. И вероятно не винаги ще се налага да започваме с мащабни, драстични промени, а с малки, прости стъпки. Колкото да усетим вкуса на риска… и на победата.

В професионален план, това би могло да бъде следното:


Да стартираме собствен бизнес (това не е малка и проста стъпка, но и не е толкова страшна и невъзможна, както често пъти се плашим)

Да навлезем в нова територия с фирмата си – нова продуктова гама, нова географска област, клиенти от нова таргет група

Да наложим нови (по-високи) стандарти на работа, в т.ч. наши собствени лични стандарти за работа

Да станем безкомпромисни, когато става дума за качество

Да назначаваме само най-добрите служители и да ги възнаграждаваме и развиваме адекватно

Да сме истински отдадени на клиентите си и на каузата да създаваме стойност за тях

Да напуснем работата, която не обичаме

Да вземем решение да се посветим на кариерата, която ни олицетворява по най-добрия възможен начин и ни дава възможност да израстваме и се развиваме като професионалисти и хора

В личен план, това би могло да бъде следното:


Да създадем нови приятелства – с напълно нови хора или с хора, с които не сме поддържали близък контакт досега.

Да се отървем от хора, които ни пречат, натъжават, ограничават, обиждат, потискат или създават в нас някаква друга негативна емоция.

Да направим нещо странно – да скочим с бънджи, да полетим с парапланер, да поемем с колата на дълъг път без план накъде отиваме, да качим някого на автостоп, да се смеем с всичка сила всеки ден по 1 минута, да започнем да играем покер “Тексас Холдем” и т.н.

Да започнем да ходим пеш, вместо да караме кола

Да спрем да гледаме телевизия (например за седмица, колкото да видим как е)

Да започнем да четем редовно (погледни само какво богатство от заглавия предлага интернет книжарница Умни Книги, например).

Да си намерим хоби – някакъв спорт, риболов, разходки/пикници с приятел или с компания и т.н.

Да опитаме нови ястия и стилове в кулинарията

Да позволим на изкуството да влезе в живота ни – да слушаме активно музика, да ходим на театър, опера, оперета, изложби, кино и т.н.

Да се самопредложим в подкрепа на благородна кауза

Възможностите да излезем от Зоната ни на комфорт са буквално неограничени. Има толкова много неща, които никога не сме правили, а бихме могли да правим. Всички те ни дават шанс да разширим рамките, които сами сме си създали и ограниченията, които сами сме си наложили и така да трупаме нови знания и безценен емпиричен опит.


Напускането на Зоната на комфорт би могло да бъде онова ново начало, онзи рестарт в живота, за който може би някога и ти си мечтал.


От теб зависи да сбъднеш мечтите си. Помисли за това.

Направете своя рестарт сега, както го направиха още много читатели на сайта




7 преглеждания