• VankoG

История за преизобилните сълзи на Зазох

Живял някога в едно малко село в Тибет един Посветен на име Азира. В това село живял и един друг човек, когото наричали човека-дявол. Той се наричал Зазох. На много хора той отровил живота, много къщи запустели от него. Той никога не се срещал с Азира, защото изпитвал смътен страх от него. Но в този ден те се срещнали. Зазох бил уморен, прегърбен и пре-изобилен на болести. Азира познавал страданието му, спрял го и му рекъл: — Здравей, Зазох, приятелю. — И смутил се Зазох, защото той нямал приятели.


Но видял, че този, който му говори, е истинен. — И рекъл му още Азира: Скъпи приятелю Зазох, преди да си отидеш от този свят, искам да ти кажа, че ти беше най-голямото съкровище в това село. Ти беше Пробният камък за всички, приятелю, за да провери всеки злото в себе си. И много хора избраха злото, и много хора те проклинаха. Те така и не разбраха, че ти си скритото добро, приятелю. И затова те нарекох съкровище, и затова те нарекох приятел, Зазох, защото ти беше тежко изпитание за хората, но и още по-тежко изпитание за самия себе си.


Аз виждам сълзите в очите ти, приятелю, и понеже душата ти се превърна в сълзи, ти си благословен. Хората не знаят за твоето благословение, приятелю. Но ето, Бог ти казва сега чрез моята уста: в следващия си живот ще си отдъхнеш от себе си и ще заживееш в Святост, защото Бог това ти е определил. — И тръгна си Зазох по пътя преизпълнен със сълзи и преизпълнен с тайна вяра. И гледаха го хората, но отново не го познаха. Те не знаеха, че от днес нататък нямаше да има изпитания за тях и мнозина от тях щяха да бъдат обречени, защото нямаше да има огледало, в което да видят себе си. Но така или иначе Зазох беше вече тръгнал по Свещената пътека. Той вече беше благословеният. А сълзите закриваха очите му.

6 преглеждания