Притча за един учен 1-ва част

Актуализирано: Юни 10

Има хубава притча за един учен, който изучавал астрология, хиромантия и други дисциплини в Бенарес. Връщал се вкъщи с огромна купчина книги, изпълнен с мъдростта, която бил получил. И докато вървял покрай брега, той се натъкнал на някакви следи. Веднага решил да провери знанията си и по следите да определи що за човек ги е оставил. За своя голяма изненада, той открил, че този, който ги е оставил трябва да е не кой да е, а император. От друга страна, това била изключително затънтена местност, пък и човекът ходел бос. Ученият си казал: "Как един император може да върви бос по брега на реката? Това е невъзможно!" Той бил и учуден, и разочарован: "Книгите, които изучавах, ме лъжат! Този човек е Бродяга! Та той е бос! Как може да е император?!" Безпокойство му нараствало все повече и повече и той затичал по следите. В крайна сметка стигнал до едно баняново дърво, под което седял Буда облечен в дрипите на беден скитник, но заел позата на император. Ученият паднал пред него на колене: "Добри човече, кажи ми кой си? Император или просяк? Външността ти е като на просяк, но по следите на нозете ти виждам, че трябва да си велик цар. Ако си просяк, ще изхвърля всичките си книги и ще се наема да работя като нечий слуга". Буда отговорил: "Не бързай! Книгите ти са верни. Аз съм просяк, но в същото време съм император". "Как е възможно това?" - попитал ученият с недоумение. Буда казал: "Просто съм свободен човек. Книгите ти грешат по отношения на мен, макар и да са верни по отношение на всички останали. Така че не ги изхвърляй, ще ти потрябват". Тогава ученият задал на Буда следния въпрос: "А как успя да станеш свободен?" Буда отговорил: "Просто бях внимателен. Не допусках нито една грешка два пъти". С други думи, казал му е, че не настъпва мотиката два пъти. Друга хубава притча, също за Буда 2-ра част

22 преглеждания